На 20-годишна възраст Пахомий постъпил в римската войска, където служил заедно с войници християни и от тях научил за християнската вяра, впечатлил се от тяхната нравственост. След уволнението си от войската, се запознал основно с християнското учение и приел кръщение. Той последвал примера на някои християнски отшелници и отишъл в Горна Тиваида. Там потърсил духовно ръководство от известния подвижник Паламон и му станал съвършен подражател.
След смъртта на своя духовен баща в 320 г., Пахомий основал малък манастир на остров Тавена в река Нил. Скоро вестта за неговата святост привлякла много монаси и обителта се разраснала, а свети Пахомий станал един от великите подвижници в пустинята. Той се смята за основател на общежителното монашество, т.е. монаси, които живеят в общности, имат обща молитва всяка сутрин и вечер, обща работа, общи приходи и разходи, общи ястия и еднакво скромно облекло.
.Чрез мъдри съвети и личен пример насърчавал монасите в стремежа им към святост. Поради своята дълбока вяра и човеколюбие свети Пахомий бил надарен от Бога с благодатта да извършва чудеса.
През 348 г., докато се грижел за заболелите от чума монаси, сам преподобният Пахомий се разболял и починал на 9 май.
Св. Ахилий живял при царуването на император Константин Велики и произхождал от благочестиви родители. Той се отдал на благочестив и богобоязлив живот и изучил светските науки и висшата философия, вършейки всякакви богоугодни деяния. Заради своя богоугоден живот бил поставен за епископ на горна Тесалия за християните, живеещи по цяла Елада.
Свети Ахил участва в Първия Вселенски събор в Никея, като противник на Арий, свещеник от египетския град Александрия, и е сред духовниците, заклеймили арианството, като ерес. След събора се връща в Лариса, където според житието си върши чудеса, разрушава много езически капища и гони бесове от хората. Той станал ктитор на много църкви в Тесалия и Гърция.
Като се върнал в Лариса след събора, разрушил много идолски капища, изгонил бесовете от бесноватите и извършил множество други чудеса. Освен това той отново построил църковните сгради и богато ги украсил, след което с мир си отишъл от този живот.
Цар Самуил, след превземането на Лариса, пренася мощите на Свети Ахил от посветената му там базилика "Свети Ахил" на едноименния остров в Преспанското езеро, където ги полага в по-голяма базилика, също наречена „Свети Ахил“.
