В два дни в годината небесното светило се намира разположено на своебразен екватор, като изравнява продължителността на светлата част на деня и нощта. В този ден директните слънчеви лъчи падат точно върху екватора. След този ден, ъгълът на слънчевите лъчи непрекъснато намалява, поради което слънчевото греене и радиация намаляват значително. Вследствие настъпва понижение на температурите с преобладаващо хладно време. Есенното понижение на температурите става със същия темп, както и пролетното повишение.
Есенното равноденствие ще даде началото на астрономическата есен в Северното полукълбо, при която след тази дата светлата част на деня ще започне да се скъсява. С всеки ден продължителността му ще намалява с около пет минути. Денят ще става по-кратък от нощта.
Следващия път, когато жителите на планетата ще могат да наблюдават равно съотношение на продължителността на деня и нощта, ще бъде през пролетното равноденствие, което се очаква през месец март.
