За учените днес това е събитие без особена важност, но за древните култури, които разчитат на биологичния си часовник и определят ритъма на живота си по смяната на сезоните, есенното равноденствие е преломен момент. На такъв ден се извършвали много карнавали, ритуали и дори днес като дати са останали много градски празници. Есенното равноденствие бележи края на активния земеделски сезон, на който трябва да благодарим за даровете на земята. Време е за прибиране на реколтата, съхраняване на семената, отчитане дали годината е била добра или не и правене на запаси за зимата. Градината се почиства, цветята се прибират, луковиците се зазимяват. Определя се земята за есенната сеитба и така се затваря цикълът на живота - изпращаш един сезон с равносметка и подготвяш с надежда друг.
В духовен план есенното равноденствие отново е миг за балансиране. Пиковете на Слънцето през лятното (най-висока точка) и през зимното слънцестоене (най-ниска точка) се редуват с моменти на баланс - през пролетното (заявяване и оформяне на планове, поставяне на цели, излизане навън, на светло, енергитизиране и активизиране на силата) и есенното равноденствие. Сега е моментът да си дадем сметка за изминалото лято и всичко, което ни донесе - да благодарим за хората, които срещнахме, местата, които посетихме и да осъзнаем как сме се променили, обогатили и какво е новото. Това е моментът за преценка, кое от всичко това ще оставим да презимува с нас.
Източник: hera.bg
