Свети Григорий, св. Василий Велики и брат му св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на " тримата Кападокийци ". Св. Григорий бил занаятчия на словото и на стихотворната тирада. Сведения за неговия живот ни дават не единствено писанията на св. Василий Велики и блажени Йероним, само че и неговите лични писания, изключително писмата и автобиографичните му стихове. Св. Григорий самичък е разказал своя живот, и то със същински поетичен драматизъм. Любител на безмълвието и богосъзерцанието, насочен с волята си към пустинното богомислие, той бил свикан към пастирско служение измежду бурята на житейските безредици в Църквата през IV век. Той минал славния си витален път в непрекъснато принуждение над своята персонална воля, в непрестанно смиряване на своите пориви и с постоянно засегнато сърце.
Св. Григорий се родил в Арианз при Назианз (Кападокия) към 330 година. От най-ранно детство неговите родители - св. Нина и св. Григорий, свещеник Назиански Старши - са му наложили " златната вериге на благочестието ". Овладян от пламенна и неудържима податливост към науката, с по-младия си брат Кесарий той почнал образованието си в близкия Назианз и го траял в Кесария Кападокийска, където за пръв път се срещнал в Василий Велики. След къс престой тук св. Григорий пристагнал в Александрия, където брат му Кесарий изучавал медицина. Но задачата на бъдещия популярен богослов е по-голямата просвета. Затова той оставил брат си и отишъл в 349 година в Атина. По пътя за елинската столица, измежду смъртната опасност на вилнеещите талази, св. Григорий повторил обета на майка си да се посвети на Бога.
В Атина той намира повече в сравнение с търсил. " Аз търсих там сладкодумство и открих благополучие, тъй като там открих Василий. Аз замязях на Саул, който търсил ослици, а си намерил царство (1Цар. 9:3,10). Случайната облага се оказва по-висока, в сравнение с основната цел... " Свети Григорий и Василий Велики свързали най-тесните връзки на взаимно доверие и обвързаност. Те могли да кажат за себе си: " С единодушие ходихме в Божия дом " (Пс. 54:15). " У нас всичко беше общо - споделя св. Григорий, - и едната душа свързваше това, което разделяха телата... " Чувствителната, кротка и впечатлителна душа на св. Григорий се нуждаела от обвързаност и любов, а дружбата с Василий била най-нежната от всички му привързаности. В шумната и душегубна Атина двамата другари знаели единствено два пътя: единият ги водел към християнските храмове, а другият - към учителите на външните науки.
