Според преданието Екатерина била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получила блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени.
Според житието ѝ, тя била изключително красива девойка, живееща в град Александрия. Освен красива, Екатерина била и много умна дама, която изучила философията, литературата и особено медицината. Мнозина знатни и богати момци искали ръката ѝ, но тя била решила да се омъжи само за равен на нея по хубост, ум и знание.
Майката на Екатерина била християнка, но криела вярата си – по онова време християните били гонени. В покрайнините на Александрия живеел скитник отшелник. Майка ѝ я завела при него, за да й даде добри съвети, именно той я обърнал към познанието за Бог.
Една нощ в съня ѝ се явила Богородица и това било моментът, в който Екатерина отдала душата си на християнската вяра, а после станала “небесна – чиста и свята, годеница на Христос”. Ревностно не пропускала да порицае езичниците.
Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Веднъж на един езически празник, пред всички тя рекла на царя: “Не те ли е срам, царю, да се молиш на гнусни идоли!…”
За много по-малко по онова време падали глави, но смилен от красотата на Екатерина, царят ѝ предложил половината си богатство, ако тя се откаже от християнството. Извикал 50 мъдреци, за да я разубедят от вярата ѝ, но тя с мъдростта си съумяла да ги накара да отхвърлят езическата вяра и да приемат нейната. Успяла даже да убеди и съпругата на царя в Христовата вяра – за което жестокият цар отсякъл главата на съпругата си.
Безсилен пред упоритостта на Екатерина, която успяла за краткото време да просвети много хора, царят заповядал да бъде убита.
Около 305 година паднала главата на едва 18-годишната Екатерина. Преданието разказва, че ангели взели тялото ѝ и го отнесли на Синайската планина, където два века по-късно монаси намерили мощите ѝ и ги отнесли в манастира “Св. Екатерина” (Египет).
В старите български обичаи деня е познат и като Катерининден. Хората я почитат заради лечителските ѝ способности при лекуване на болестите бяс и шарка.
Според народните традиции, на този ден стопанката на дома става рано сутринта и омесва с мълчана вода. 5, 7, или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги намазва с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има малки деца,взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите: "Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!"
Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: "Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи Здравето по децата ти!" "Амин! — дай, Боже!" - отвръща стопанката и гледа на нечетно число минувачи да свършат питките, че да са пресечени болестите.
