Според житието им, римските императори, които подложили на жестоки гонения християните, сами неволно способствали за разпространение на християнската вяра в Таврическия полуостров. Те изпращали там на заточение държавни престъпници, за каквито се смятали изповядващите християнската вяра.
Чрез поученията си и чрез примера на добродетелния си живот тези изгнаници обърнали много езичници към Господа и често пъти с мъченическата си смърт утвърждавали вярата в сърцата на новопокръстените.
Въпреки това мнозинството от жителите на Таврическия полуостров дълго оставали в мрака на езичеството. По време на царуването на Диоклетиан през ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в различни страни да проповядват светото Евангелие.
Двама от тях – Ефрем и Василий – пристигнали в Херсон, явяващ се главния град на полуострова. Те утешавали гонените християни и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се обърнат към истинския Бог.
След известно време Ефрем напуснал Херсон и стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие. Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, но повечето го посрещали враждебно. Проповедникът обаче с търпение понасял гоненията и оскърбленията и най-после, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч.
Междувременно Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, но много жители на града с гняв се опълчили против епископа. Те го били и мъчили и най-после го изгонили от града.
Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено. Скърбейки за неверието и ожесточението на народа, той продължил да отправя молитви към Бога да просвети езичниците със светлината на истинската вяра.
