Езическите жреци и юдеите в Персия поддържали подозрението на царя и го уверявали, че епископ Симеон съобщава на гърците всичко, що става в Персия. Сапор облагал християните с тежки данъци, ограбвал и събарял християнските храмове. Веднъж заповядал да доведат при него епископ Симеон, човек благочестив и уважаван и от езичниците за високите му добродетели.
Сапор започнал да убеждава Симеон да се отрече от Христа и да се поклони на слънцето, както правели жителите езичници в Персия. Той му обещавал голяма награда, ако изпълни волята му, а в случай на непослушание заплашвал да избие всички християни в царството си. Симеон не само отказал да изпълни волята на царя, но и нему засвидетелствал дължимата почит. Разгневен, Сапор заповядал да отведат Симеон в тъмница.
Разярен от упоритостта на християните, царят заповядал всички християни, които се намират в затвора, да бъдат убити в същия ден, в който се възпоменават кръстните страдания на Иисуса Христа. На Разпети петък извели из тъмницата около сто християни и ги закарали на определеното място, където трябвало да бъдат убити. Между тях имало и няколко свещеници и дякони, както и други свещенослужители.
Съгласно царската заповед, всички трябвало да бъдат убити пред очите на епископ Симеон, а него да убият последен. Преди да бъдат убити, един от жреците се обърнал към осъдените на смърт християни и високо извикал: Ако някой от вас иска да остане жив, нека се поклони на слънцето и ще бъде освободен.
Нито един не се отзовал на тези думи. Всички предпочели да умрат за Христа и да придобият вечен живот. Те изслушали благоговейно съветите на светия епископ Симеон, който им говорирл за Бога, за Небесното царство и за вечния живот. След като били избити всички пред очите на Симеон, най-после и той преклонил главата си и бил посечен с меч.
След това Сапор заповядал да бъдат избити всички християни в неговата държава. Но той скоро се убедил, че направил грешка. Неговата заповед не изплашила християните. Историците разказват, че те на тълпи отивали при съдиите, без страх изповядвали своята вяра и готовността си да умрат за Христа. Една година след смъртта на епископ Симеон, на Разпети петък, а след това и на самия Великден, повече от хиляда християни приели мъченическа смърт.
Преподобни Акакий живял през петия век. Той взел участие на Третия Вселенски събор в гр. Ефес (431 г.), където се проявил като последователен и упорит защитник на православието. Взел дейно участие при изобличаването на Несториевата ерес. Оказал голяма услуга на Църквата с това, че в онова време на вълнения и смутове, които възникнали по повод на различни богословски спорове и еретически учения, защитавал православието и съдействал да се възстанови мирът между пастирите и християните.
