Свети Полиевкт живял в средата на III век по времето на императорите Деций и Валериан. В онези години поради политически неудачи в римската империя животът на хората ставал все по-безнадежден и християнското учение привличало много последователи, особено в столицата Рим, в градовете на Мала Азия и в Александрия, Египет.
И понеже християните отхвърляли религиозния култ към императора и към другите езически божества, властите гледали на тях като на неблагонадеждни граждани. При властването на Валериан множество християни били подложени на мъчения и убити. Един от тях бил Полиевкт, висш военен в римската армия. Той станал първият християнски мъченик в град Мелитин, Армения (днес град Малатия в Източна Турция), при горното течение на река Ефрат.
При масовите преследвания на християните в Мелитин, Полиевкт не се скрил, а открито заявил, че вярва само в Иисус Христос, и отказал да принесе жертви на идолите. Близките му се опитали да го убедят да пожали младостта си, но той като доблестен воин предпочел да пожертва живота си и не изменил на своята християнска вяра. Бил обезглавен в 258 г.
Свети Петър бил брат на Василий Велики, десети и последен син на родителите си. Особено голямо участие във възпитанието му взела по-голямата му сестра Макрина. Тя му дала най-възвишеното познание, като от ранна възраст насочвала ума му към изучаване на Божието Слово. Благодарение на грижите на Макрина, юношата станал толкова добродетелен, че по думите на брат си, Григорий Нисийски, "в живота си след това бил, струва ми се, не по-долу от Василий Велики по добродетели."
Когато Петър станал на възраст, свети Василий, който бил епископ на Кесария Кападокийска, го ръкоположил за презвитер. Впоследствие свети Петър бил поставен за епископ на Севастия Арменска. Като епископ той присъствувал на II Вселенски събор против Македоний* през 381 г. в Константинопол. Починал в края на IV век.
Преподобният Евстратий бил родом от област Витиния в Мала Азия и живял през IX век. Двадесетгодишен отишъл в манастир в планината Олимп (в тази планина се подвизавал по това време като монах и свети Методий, славянобългарският просветител), и се отличил с примерния си монашески живот. Водил изключително скромен живот като отшелник и ограничил до крайност нуждите си. Затова пък всекидневно с радост и смирение помагал на събратята си монаси. И когато игуменът починал, те единодушно го избрали за свой ръководител. Заради голямата му молитвеност, Евстратий бил удостоен от Бог със силата да върши чудеса. След 75 години монашество преподобният Евстратий се упокоил в мир в 903 г.
