Преподобни Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век. Той бил роден късно след дълги родителски молитви, поради това бил особено мил на баща и майка. Алексий получил добро възпитание и образование. От ранни години той обикнал Господа от цялото си сърце и тайно си налагал лишения, спазвал строг пост, носел груба власеница. Той пожелал да се отрече заради световните радости и да служи на Бога като монах.
Родителите на Алексий не били съгласни и когато пораснал му намерили невяста, мома от царски род, необикновено красива, и го оженили.. Алексий не се решил открито да се противи на родителската воля, но вече бил взел решение да се отрече от суетата на света.
В деня на женитбата Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и се простил с нея. Съблякъл сърмените дрехи, скъпоценни камъни, тайно напуснал бащиния дворец и заминал от града. Той дошъл на пристанището, качил се на кораб и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). От там Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, където се намирал неръкотворният образ на Спасителя. Там Алексий раздал парите си на бедните, а сам почнал да живее като просяк пред храма "Св. Богородица". Той се хранел от подаяния, непрекъснато се молел и всяка неделя се причестявал със светите Тайни.
Семейството му тежко понесло неговото отсъствие и дълго го търсили в града и околностите. Когато видели, че Алексий не се връща, майка му и младата съпруга се затворили и неутешно плачели. А бащата изпратил слугите си в различни градове и страни, за да научат нещо за Алексий, но търсенията им останали безуспешни. Някои от тях дошли в Едеса, но не познали между просяците своя млад господар и дори му дали милостиня наравно с другите. Алексий ги познал и в смирението си се зарадвал, че получил подаяние от слугите си.
Седемнадесет години Алексий проживял с просия пред храма "Св. Богородица". С дълбокото си смирение и постоянна молитва той угодил на Бога. Един от служителите на храма видял в съня си Божията Майка, която му казала да въведе в църквата Божия човек и посочила просяка Оттогава всички започнали да оказват на Алексий голяма почит. Но и тогава той, тайно напуснал града,качил се на кораб и отплавал за Киликия. Но се случило друго. В морето се вдигнала страшна буря и изхвърлилакораба, недалече от Рим. Алексий решил да отиде там и да живее около дома на своя баща.
Близо до родната си къща,Алексий срещнал баща си, поклонил му се до земята и го помолил да отседне в дома му. Последните думи напомнили на Евфимиан за любимия му син. Той се просълзил, заповядал да дадат на просяка една колиба до неговия дом и всеки ден да му носят храна.
Така заживял свети Алексий пред вратите на бащиния дом. Никой не могъл да го познае, понеже седемнадесет години, прекарани в бедност и лишения, съвършено изменили неговата външност. Всеки ден един от слугите донасял на бедняка храна от трапезата на бащата, но той я раздавал на бедните, като сам се задоволявал с хляб и вода.
Тъй минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му смърт. Тогава той поискал хартия и мастило от слугата, който го наглеждал, и описал целия си живот оттогава, когато бил напуснал родителския дом. Като написал това, св. Алексий започнал спокойно да очаква смъртта и цял се предал на молитва.
Едно от преданията разказва, че докато папа Инокентий служел божествена литургия, изведнъж всички чули думите: "Потърсете Божия Човек, който се готви да излезе от тялото, за да се помоли за града!" Всички били обзети от страх и недоумявали за кого се отнасят тия думи! Но на другия ден, през време на всенощната църковна служба, същият тайнствен глас казал: "В дома на Евфимиан търсете Божия човек!" Тогава царят казал на Евфимиан: "Защо не си ни обадил, че у тебе живее човек Божи?" – "Бог ми е свидетел – отговорил Евфимиан, - че аз не зная за кого са тия думи!" Той повикал своя домакин и го попитал, няма ли между неговите слуги такъв, който особено да се отличава с добродетели и благочестие, но домакинът не можал да посочи никого.
Царят и папата сами поискали да отидат в дома на Евфимиан. Евфимиан отишъл напред, за да приеме високите гости с нужните почести. Той излязъл да ги посрещне според обичая със свещи и тамян.
Веднага в стаята, където се намирали с Евфимиан царят и папата, влязъл слугата, комуто било поръчано да се грижи за Алексий и рекъл: "Господарю, не оня ли просяк, когото ми повери ти, е човекът Божи? Той цяла нощ прекарва в молитва, спазва строг пост и понася оскърбленията с търпение и кротост." Като чул това, Евфимиан се отправил в колибата, в която живеел Алексий, и го повикал от прозореца, но отговор нямало. Повикал го три пъти и като не получил отговор, влязъл в колибата. Там просякът лежал мъртъв. Лицето му било покрито. В ръцете му имало изписана хартия. Евфимиан открил лицето му и видял, че сияе с необикновена светлина. Той поискал да вземе хартията, но не могъл да я изтръгне от ръцете на умрелия.Тогава се върнал в дома и казал на императора и папата, че е намерил този, когото търсят, но вече мъртъв. Царят заповядал да приготвят богат одър; изнесли тялото на просяка от бедната колиба, поставили го на одъра и всички коленичили и му се поклонили.
Тогава императорът взел от ръката на умрелия изписаната хартия и сред общо мълчание, започнали да четат написаното. Евфимиан скоро узнал, кой е бил покойникът. Съкрушен от скръб, той паднал на земята, ридаел и прегръщал мъртвото тяло на сина си. Аглаида и снаха й поискали да узнаят, какво се е случило. А когато разбрали, че умрелият просяк е същият Алексий, за когото тъй дълго тъгували, с плач и ридание излезли от своя затвор.
Одърът с тялото на праведния Алексий бил поставен на площада по повеля на царя и папата и жителите на Рим идвали да се поклонят на светите мощи на Божия човек, който пожертвал всички световни радости и се отрекъл от щастие, богатство и човешка слава, за да служи Богу в смирение и нищета.
Източник: pravoslavieto.com
