Като епископ в сирийския град Аретусия, Марко разрушава езически храмове, което предизвиква гнева на езичниците по време на управлението на Юлиан Отстъпник (361-363 г.).
Поради отказа си да плати за възстановяването на храмовете, той е подложен на нечовешки изтезания – тялото му е наранено, мазано с мед и оставено на насекоми.
Понася мъките безропотно, което прави толкова силно впечатление на измъчващите го езичници, че те в крайна сметка го освобождават и сами приемат християнството.
Според свидетелствата на св. Григорий Богослов, Марко е сметнат за достоен за почит, а примерът му е символ на силата на духа пред лицето на жестокостта.
Свети Марко се смята за защитник на истинската вяра и пример за търпение и беззлобие.
