Този важен за християнството събор е свикан, за да се уредят възникнали проблеми между Изтока и Запада, но най-вече да се реши църковният статут и принадлежността на новопокръстения български народ. Тази дилема се е превърнала в камък на раздора между Рим и Константинопол поради стратегическото местоположение на Българската държава. Проблемът се усложнявал поради сложността на юрисдикцията над българските земи. Той обаче е бил разрешен веднъж и завинаги на извънредно заседание на Константинополския събор, състояло се на 4 март 870 г., на което са присъствали и представители от България.
Статута си на автономна архиепископия Българската църква запазва чак до 917 г., когато след победоносните войни на цар Симеон, Константинополската патриаршия ѝ признава статут на патриаршия.
Въздигането на Българската църква на 4 март 870 г. в ранг на автономна архиепископия от най-високата и авторитетна църковна институция – всехристиянски събор – авторитетно поставя основите на самостойното духовно развитие през вековете и способства България да се превърне в първостепенен духовен център на Балканите и в Европа.
На този ден Православната църква почита и паметта на Преподобни Герасим Йордански. Той бил родом от областта Ликия в Мала Азия. По време на IV Вселенски събор за кратко време Герасим бил увлечен от ереста на монофизитите, но преподобни Евтимий Велики му разкрин неистинността на еретическото учение. Герасим отхвърлил ереста и започнал да служи Богу с още по-голямо усърдие. Постепенно около него се събрали и други подвижници и така към 455 г. се създала голяма обител.
Св. Герасим установил в своята обител на р. Йордан най-строг начин на живот и сам давал на братята пример на съвършено безкористие и строга въздържаност.
Разказват, че св. Герасим със своята святост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранèн лъв, който силно страдал и дошъл за помощ при преподобния. Св. Герасим превързал и излекувал раната на лъва, който оттогава навсякъде го следвал и му служел като домашно животно.
Преподобни Герасим починал в дълбока старост в 475 година. След неговата кончина лъвът дълго време го търсел и тъгувал, и когато един монах го завел на гроба на стареца, лъвът разбрал какво се е случило и издъхнал.
