40 дни след Възкресението Господ Иисус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им Светото писание и потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети. Всички ученици се убедили, че Иисус Христос наистина е възкръснал.
На четиридесетия ден от Възкресението си Христос се явил за последен път, беседвал с учениците си и ги извел от града на Елеонската планина, която е на около два километра от Йерусалим. Като се изкачили на планината, Иисус Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
Според народните поверия на Спасовден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. На този ден излизат самодивите. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните.
Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Задължително е да идат с човек от другия пол, които да не им е роднина и да носят дарове за самодивите: нова кърпа, зелена стомна, печена кокошка, бъклица вино и погача.
Болният трябва да сложи паница с водица. Ако на сутринта в нея плува листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее - самодивата се е смилила над него. Сръбва се от водата, а другата се налива в съд. Болният се връща в селото потайно , за да не го види никой, защото ако го види няма лек. От паничката трябва да се пие 40 дни. С човека, с когото е отишъл „на росен”, остава побратим за цял живот.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
