Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски, се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма, живял по времето на княз Борис, синовете му Владимир и цар Симеон Велики и неговия син цар Петър. Това е Златният век, когато християнството се превръща в официална религия за българите и започва разцветът на българската православна книжовност и култура.Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър.
От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища.
Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал дълго в манастира. Имал влечение към уединен живот.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където основал Рилския манастир, който съществува вече 1000 години. В края на живота си се отдал на уединение и молитви Богу.
Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.
Преди смъртта си преподобни Иван се оттеглил на пълно уединение, където съставил своето "завещание". Умира на 18 август 946 г. и е погребан в в притвора на малката манастирска църква на Светата Рилска обител в каменна гробница, която се е запазила до нас..
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие по всяка вероятност съвпада с неговата канонизация. През 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно след 4 години.
От София — подир повече от 200-годишно пребиваване тук — българският цар Асен І, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново през 1195 г. Когато България била завоювана от турците (1393 г.), след 274 години пребиваване в Търново, в 1469 монасите на обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител, където почиват и досега.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.
