Един от трите основни дни с помен за покойници е Архангелова задушница. Тя винаги се отбелязва в събота преди Архангеловден, защото съботата е отредена за ден на покойниците. На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България.
На този ден във всеки православен храм се извършва специално богослужение – Литургия за упокой и Обща панахида, която наричаме Задушница.
Архангеловата задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите. Наричат я още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше, Голяма задушница.
Тя е последната за годината, затова на общата трапеза се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".
Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
Правят се помени или, наричани още - раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
