Архангелова задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше, е една от трите най-големи. Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
Архангелова задушница е наричана още Голяма и е последната за годината, затова на общата трапеза се поставят седем различни ястия, между които любими на починалия, за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".
На Архангелова Задушница отдаваме и почит към паметта на офицерите и войниците, загинали за България и на всички паднали в редовете на Българската армия. Ритуалът в памет на загиналите български воини се провежда от 1924 година. Прекъснат е през 1946 година. Преди 15 години – през 1992 година, Министерството на отбраната и Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните възстановяват ритуала.
Легенди за Архангелова задушница
Легенда разказва, че един селянин помолил светеца да е кръстник на новороденото му дете, тъй като искал това да бъде наистина справедлив човек.
На иконите Архангел Михаил е изобразяван доста често с везна в ръката си, с която да мери греховете на хората и да прецени заедно със Свети Петър дали да отпрати душата в Ада или в Рая.
Освен с везна, светецът често е изобразяван и с окървавения нож, с който вади душата на мъртвия.
Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперуда да кръжи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.