За първи път Денят на народните будители е честван през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на Цар Борис III той е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. празникът е забранен. Честването е възстановено едва през 1992 г. от Народното събрание, когато е обявен официално за Ден на народните будители и неучебен ден за всички училища в страната.
Днес този ден е официален празник, на който се чества паметта на всички български просветители, книжовници, писатели, публицисти, революционери, патриоти и родолюбци, изиграли роля в запазването и поддържането на българския дух, в организирането и повеждането на борбата за свобода и в пробуждането на националното самосъзнание.
Денят на будителите е празник, който изразява необходимостта на вече освободена България да почете паметта на великите си възрожденци, да припомни делата и приноса им и да съгради облика на героите. Пантеонът на борците ни тепърва се изгражда, от Освобождението не е минал все още и четвърт век. По-силна от всякога е нуждата на народа ни от митологизиране и героизиране на борците за свобода – за да не забравят българите смелите синове на родината.
Именно затова през 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народни будители. Много градове, села и читалища почитат паметта на героите, защо това да не се превърне в общ български празник. Предложението се приема и така на 28 юли 1922 г. 1 ноември е определен за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България".
На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX обикновено народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. През февруари 1923 г. цар Борис ΙΙΙ подписва закона. Така от 1922 до 1945 г. 1 ноември е общонационален празник.
Новата комунистическа власт забранява честването на празника. За него не се споменава, той не е официален, но на много места се почита. Българите ценят възрожденското си минало и будителите си, затова не е така лесно този ден да загуби значимостта си за тях.
След падането на режима и дългото прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда от 28 октомври 1992 г., традицията на честването е възобновена.
1 ноември е и ден на българската наука и българската журналистика.
