Този ден се отбелязва от 2007 година насам, а децата се обличат в розови тениски, за да покажат своята съпричастност към жертвите на тормоз.
Седмокласничката Нанси Георгиева разказа как се е родила идеята за този ден: „Историята на розовата фланелка тръгва от този ден, в който едно момче от Канада тръгнало на училище с розово поло и неговите съученици му се присмели. На другия ден двама негови съученици купили розови тениски и ги раздали на неговите съученици”.
Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа в случай, че някой разбере за това... Тъкмо и заради това процентът на тормозените в училище деца според официалната статистика се разминава драстично с реалния им брой. Поради страх или друга причина, повечето деца, жертви на училищен тормоз, не споделят с родителите или учителите си това.
Тормозът между връстници е много подценяван и най-често остава невидим за учителите и родителите, но той е първата и най-основна причина за самоубийствата сред тийнейджърите, казват психолози. А интернетът и телефоните го превръщат в 24-часов.
