Червата съдържат около 500 милиона неврони. Около многото органи в корема се намира голям нервен сплит, който се отразява на храносмилателната система. Някои специалисти назовават явлението като гастро-ентеро нервна система и я наричат "мозък на корема" или "втори мозък". Нейната задача е да контролира храносмилането, като храносмилателната система комуникира с мозъка и организира клетките на имунната система в червото. Така в корема могат да се открият повече нервни клетки, отколкото в целия гръбначен мозък. Най-новите изследвания показват, че душевните процеси и храносмилателната система са тясно свързани с "мозъка на корема". Това е много важно. На просто език означава, че нашите емоции и психични състояния се влияят от храносмилането. А от какво зависи то - от храната.
Добра храна - добри мисли - здрав ум.
От столетия предците ни са вярвали в това тъждество. Че от храната зависи и умственото и душевно състояние. Какво вкарваме в нас, такова и проявяваме навън. Това се потвърждава от науката благодарение на откритията, че метаболитите, произвеждани в червата, стимулират мозъчните функции, като процесът е реципрочен, тъй като мозъкът също въздейства върху стомашно-чревната и имунната система, за да регулира чревната микрофлора.
Чревен и психологичен синдром е термин, въведен от невролога и диетолог д-р Наташа Кембъл, след като работи дълги години със стотици деца и възрастни с неврологични и психологични заболявания. Тя установява, че тези разстройства се проявяват при нарушен баланс в червата. Нездравословната диета в съчетание с лошите навици са условията, предпоставящи появата им. Затова и хората, имащи проблеми с червата, особено често са податливи на агресия, враждебност, раздразнение, умора, перфекционизъм, невъзможност за съсредоточаване, силно чувство за вина, пристрастявания и др.
Кои храни ободряват и кои храни развалят психическото ни състояние?
Колкото по-чиста и балансирана храна приемаме, толкова по-здрава ще е и психиката ни. Сладките и мазни храни са потенциално опасни, тъй като те подхранват вредните бактерии и увеличават количеството им. Обработените и рафинирани храни съдържат „мъртви“ хранителни вещества и повече захари. Множество препарати, използвани в земеделието, както и антибиотиците в животновъдството също развалят чревната микрофлора у човека. Добре е също така да се избягват антибактериалните сапуни и прекалено хлорираната вода.
Добрите храни за стомаха ви са ферментиралите храни, тъй като в техния състав се откриват богато количество полезни бактерии, които облагородяват чревната среда. Такива са киселото мляко, изварата, кефирът, туршията, различни сурови плодове и зеленчуци. Пробиотичните добавки също помагат за възстановяване на бактериалната среда. Те въздействат върху островната кора от мозъка и върху соматосензорния кортекс, които регулират настроенията и емоциите, когнитивните функции и възприятията.
Храната е основна потребност на организма, тя е живот. Затова и отношението ни
към нея често съвпада с отношението ни към живота като цяло. Изключително важно
е да се научим да обръщаме повече внимание на това, което слагаме в тялото си.
Да са стараем да се придържаме възможно най-близо до естествените природни
продукти, а не да залитаме към преработените. Да превърнем храната си в
лекарство, а не обратното - лекарствата да станат наша ежедневна храна.
Д-р Радина Денкова
P. S. Малцина хора знаят, че д-р Денкова е тръгнала от белослатинското село Комарево, където е родена и е достигнала завидна кариера в медицината.
