Ето от какво се е оплакал всеки тях, за да установи съдът, че са
нарушени правата му и има право на обезщетение:
Осъденият за убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски Лазар Колев, сочи, че е държан в постоянно заключена килия в затвора в Пазарджик, изолиран от останалите лишени от свобода. Било му е позволено да общува с други затворници само по време на единия час дневно, когато е извеждан за физически упражнения. Колев обяснява още, че в килията му, която е под 6 кв. м, няма течаща вода или тоалетна, хигиената е много лоша - пълно е с хлебарки и бълхи, а администрацията на затвора не е направила нищо, за да се отърве от тях. Тъй като в килията му няма маса, Колев се храни върху вестник, разстлан на леглото му. През цялото време е държан на изкуствена светлина, а температурата варирала от жега до студ, според сезона.
Стоян Петров, който излежава 20-годишна присъда като извършител на убийството на шефа на фирма "Гранити" Стоян Стоянов, пък е разказал, че от 29 юли 2011 г. до юли 2016 г. е бил поставен в пълна изолация в Бургаския затвор - без течаща вода и тоалетна, вместо която е трябвало да използва кофа. Той е посочил, че се е хранил върху стол, килията му е била пълна с плъхове и хлебарки, които често изяждали храната му. Той също се оплаква от температурата и светлината, както и от това, че крушката е била светната през цялата нощ.
Илиан Михайлов, който е осъден на доживотен затвор за това, че с майка си са планирали убийството на втория ѝ съпруг – бизнесменът от Русе Иван Шишков, има сходни оплаквания. Неговата окончателна присъда е от 2005 г., но той се оплаква от условията, при които я изтърпява от юли 2007 г., когато е бил прехвърлен в Пловдивския затвор. Също като останалите, Михайлов не е имал тоалетна и течаща вода в килията си и е използвал кофа. Килията му е била изключително влажна, а заради разположените наблизо канали, е била изпълнена с отвратителна миризма. Освен това през зимата изключвали отоплението в 18 ч. Той е излежавал присъдата си при специален режим до 2011 г. Тогава режимът на изтърпяване на наказанието му е заменен със строг, но според него условията не се променили и е напускал килията си само с белезници.
Йордан Петров, който първоначално беше осъден на доживотен затвор без право на замяна, заради убийството на Стефан Костадинов, жена му Мария и брат ѝ Ян Мюзик през юли 2000 г. в къщата им във варненското село Куманово, не за първи път води дело в Страсбург. По негова жалба държавата вече беше осъдена от Европейския съд по правата на човека, а делото му беше възобновено. Така присъдата му вече е на доживотен затвор, като съдът отмени най-тежкото наказание.
В новата си жалба до Страсбург той се оплаква от специалния режим, при който лежи в затвора във Варна от 2012 г. Само година по-рано с друг затворник направиха неуспешен опит да избягат. Петров сочи, че е изолиран от останалия свят в постоянно заключена килия. Не е бил включван в никакви колективни занимания и му е отказван контакт с лишени от свобода с по-лека присъда от доживотен затвор. Винаги, когато е извеждан, е бил с белезници. Властите не са дали задоволително обяснение, защото продължава да изтърпява наказанието си при специален режим.
Що се отнася до условията в затвора, Петров обяснява, че през август 2012 г. в килията му е била поставена тоалетна, но тя е на 45 см от леглото му и не е отделена по никакъв начин от останалото пространство. Така той имал натрапчивото усещане, че живее в тоалетната. И тъй като администрацията на затвора отказвала да му предостави четка и препарати за почистване на тоалетната, тя станала неизползваема. Килията била пълна с плъхове и хлебарки.
Като взема предвид натрупването на лоши условия и строго ограничителния режим, който не е обяснен със съображения за сигурност, както и продължителния период, през който четиримата вече са лишени от свобода - между четири и десет години, съдът в Страсбург заявява, че „страданието и трудностите, претърпени от тях, надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, и са достатъчно сериозни, за да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение“.
Източник: lex.bg
