В най - будното и бунтовно село в община Мездра, коравите балканджии се подготвят отрано за тържественото извършване на ритуала по спасяването на Христовия Кръст за здраве, и за четвърти път да извият мъжкото ледено хоро във водите на река Златица.
И както повелява традицията, празникът започна с тържествена Света Василиева Литургия в църквата "Св. Димитър", отслужена от енорийския свещеник отец Антон Петков.
След тържествената служба, стотиците миряни поеха към "Долната махала", при "Пръстените", водени от спиращо дъха литийно шествие от млади мъже, жени и девойки, облечени в национални носии, начело с иконата на Светото Кръщение, хоругви и развети национални трибагреници. За поредна година над Искъра се понесоха космическите звуци на родопските каба гайди, издигнали се високо, към стръмните склонове на стария Балкан.
С вълнуващо есе послание, под наслов „Това е България” и стихотворенията „ България” на Георги Джагаров и „Към Родината” на Атанас Далчев, Мирела Николова припомни не само непреходните традиции български, но и делото и подвига на родения на тази дата поет революционер Христо Ботев. За зверинчани името на Ботев е повече от свято, защото близо до това място някога предците им са спасили и превели в тъмна доба останалите живи Ботеви четници.
След пламенните слова и стихове за България, енорийският свещеник отец Антон отслужи Велик водосвет.
За разлика от предишните години, времето на този Йордановден бе малко по-милостиво към „спасителите” на Богоявленския кръст, и изпрати меко януарско слънце. Повече от 30 местни смелчаци се хвърлиха във водата на река Златица, за да спасят Божия символ.
Поличба за новото начало или Божият промисъл, но пръв до Разпятието стигна новоизбраният 28-годишен кмет на село Зверино – Стоян Петров, който на излизане от реката пожела на всички здраве, късмет и благоденствие и все така да пазят заедно българските традиции, които са ни съхранили като народ.
Младият кмет и спасител на Разпятието сподели, че е особено щастлив, а вълнението и емоциите са неописуеми. За себе си пожела здраве и все така да има подкрепата на младите хора в Зверино, и най-важното, че само след месец очаква да стане татко на първата си рожба. Стоян допълни, че се чувства се горд сред толкова верни приятели.
Другият вдъхновител на този духовен празник – Борислав Радославов сподели, че се чувства истински щастлив, като вижда как с всяка изминала година този ден става все по-празничен, все по - сплотяващ. „Това е неописуемо чувство, защото само така можем и сме длъжни да пазим и продължаваме онези неписани завети на предците ни, които ни правят българи!”- допълни Борислав.
След спасяването на Кръста, водата на река Златица закипя от магическото мъжко ледено хоро, на което се хванаха повече от 50 и млади юнаци, сред които бяха общинските съветници д-р Ивайло Тодоров и Мирослав Аспарухов, журналистът от Николай Василковски и именика д-р Йордан Ценовски, заменил бялата престилка с оригинална мъжка носия. Мъжкото хорото се виеше в ледената вода под звуците на химна за Райна Княгиня "Кой уши байряка" и "Песен за Капитан Петко войвода" в съпровод на музикантите от смолянския състав "101 каба гайди" с ръководител Никола Марковски, ав същото време, на площада момите и невестите, водени от общинския съветник Венета Петрова, извиха кръшно пъстроцветно хоро около огромния огън, в очакване на спасителите.
Накрая млади и стари се събраха около огъня, над който се понесоха вечните български песни за род и Родина, за духа български, за силата на вярата и за единението, а мегданът се превърна в едно огромно пъстро хоро, дишащо и пулсиращо с едно общо сърце, наречено България.
