Българската болногледачка Наталия Бельова от село Борован се превърна в истински национален герой в Италия, след като с цената на живота си спаси двама души от пожар. 57-годишната българка спаси живота на двама възрастни италианци - на 86 и 88 г., които изведе от горяща къща, в която сама загина от задушаване, когато се върна да си вземе документите.
В община Борован Наталия е почетена с връчване на призванието посмъртно. На церемонията присъства синът на госпожа Бельова, Багрян Николаев Бельов. Със ставане на крака и едноминутно мълчание почетоха паметта на Наталия, след което Председателят на общински съвет - Борован прочете решението на ОбС – Борован, а кметът на общината инж.Тодорова връчи плакет, букет и парична сума на Николай Бельов. Той изказа своята благодарност за оказаната чест и почитта към майка му.
След връчването на наградата се проведе премиера на книгата на Иво Пешев и Цветан Въловски „Борован кръстопът на легенди и съдби“.
На представянето на книгата присъстваха спонсорите помогнали за реализирането на проекта. Проф. Данаил Врачовски, г-н Рашо Тарльовски, г-н Георги Боянкински, полковник Христо Ганецовски, г-н Георги Ганецовски - директор на РИМ-Враца, заместник кметовете на общинаБорован г-жа Десислава Марковска иг-жа Илияна Донкова, кметовете нанаселените места г-н Илиян Буковски и г-н Гриша Георгиев,секретарят на общината г-жа Таня Петкова, директори на дирекции в общинска администрация Борован, директорите на основните училища и ПГТ“Коста Петров“ с. Борован ижители от Борован. Господин Пешев разказа обстойно за събирането на материала за книгата и представи основните моменти.
„Съзнавам,че поех голяма, почти непосилна отговорност, съгласявайки се да напиша тази книга. Но се сблъсках с такава невероятна любов към родното място, с такава безрезервна отдаденост и преклонение към всички събития и хора, белязала кръстопътната съдба на Борован, на които не можах да устоя. Сигурно съм пропуснал и събития и хора . Сигурно има неточности , но това е моят разказ за Борован, такъв какъвто го опознах и приех с душата си – с борбите със саможертвата , с песните и ежедневните трудови делници. Аз само се опитах да подредя и предам всичко събрано и разказано в една история, която да пренесе борованския корен и родовата памет за едно истинско българско селище.“
