Св. Теодосий Търновски е виден български духовник и отшелник, идеолог на исихазма в средновековна България. Без да заема архиерейски сан, благодарение на авторитета си на свети човек, преп. Теодосий Търновски е водач в борбата на православната църква срещу ересите. 3аставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх Теодосий да свикат църковен събор през 1350 г. в Търново, на който са осъдени ересите. Св. Теодосий превежда от гръцки на български език книги c творенията на светите отци, но за жалост няма сведения кои конкретни съчинения.
Св. Теодосий бил надарен и с пророчески способности. Според житиеписеца на Евтимий - Григорий Цамблак, Евтимий вижда учителя си Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб.
На другия ден Теодосий предсказва, че Евтимий ще стане търновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета. След кончината на Св. Теодосий Търновски Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист лично му написва житие.
За семейството на Св. Теодосий Търновски не се знае нищо, освен че вероятно е родом от Видинско. Малко преди смъртта си приема миропомазване от цариградския патриарх, тъй като не е сигурен дали е помазан при кръщенето си, от което може да се предположи, че е от скромен произход. Приема монашеско подстрижение в Арчарския манастир „Свети Николай“ край Видин. Оттам тръгва да търси духовно ръководство и последователно попада в Мариинската, Червенската и Епикериевата свети обители. След като обикаля много манастири, Теодосий достига до знаменития исихастГригорий Синаит, който се подвизава по онова време в манастира Парория (гръцка дума за гранична зона) някъде на границата между България и Византия.Скоро около Св.Теодосий Търновски се събира голямо духовно братство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци. Сред неговите ученици най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и Евтимий, бъдещиятпатриарх Търновски. Св. Теодосий превежда от гръцки на български език богословски книги.
Св. Теодосий Търновски умира в патриаршеския манастир „Свети мъченик Мамант“ край Цариград на 27 ноември 1363 г.След кончинатаму Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист лично му написва житие.
