Когато Траян тръгнал с войската си на Изток да усмирява някои непокорни племена, било му донесено, че във войската му имало единадесет хиляди християни. Разгневен, императорът езичник заповядал да ги лишат от военно звание и да ги изпратят на заточение в арменския град Митилин. Той опитал да принуди християните да се поклонят на идолите като ги заплашил със заточението, но се излъгал.
При него се явил началникът на царската стража Ромил, който изтъкнал неразумността на тази заповед. Той казал, че със заточаването на толкова много войници ще се намали значително силата на войската и заявил, че и той е християнин, и ч е готов да положи живота си за Христовото име.
Разярен, императорът заповядал да подложат Ромил на мъчения, но те се оказали напразни. Тогава Траян наредил да го обезглавят. Всички войници християни, верни другари на Ромил, били изпратени на заточение, където всички загинали: десет хиляди били разпънати на кръстове. Останалите умрели от различни други мъчения.
Свети Евдоксий бил военачалник при император Диоклециан (284-305). Когато избухнало поредното гонение против християните Евдоксий заедно с жена си Василиса и децата си отишли в пустинна местност. Отряд войници тръгнали да го търсят. След като го намерили, го завели на съд пред управителя, който заповядал да бъде взето оръжието му и да бъдат снети от него знаковете на военното звание.
Този фанатизиран езичник изтръпнал от ужас, като видял как много от присъстващите на разпита войници се разоръжили, хвърлили от себе си знаковете на военното звание и едногласно изповядали, че са също християни. Изповедниците се оказали толкова много, повече от хиляда души, че било решено да бъдат наказани само най-главните между тях, военачалниците.
Скоро Евдоксий бил изправен отново на съд. След като наново твърдо заявил, че никой не ще го отклони от Христа спасителя, той бил подложен на люти изтезания и накрая осъден на смърт.
На този ден се почита и паметта на преподобни Архип.
