Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празника в някои райони на България се нарича още "Кукувден". Обредните песни, които се изпълняват на този ден съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква.
Друго народно поверие гласи, че когато чуеш гласа на кукувица, трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.
Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец, е почистването на дворовете и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото. Песните пробуждат и пролетните копнежи на младите. По този начин благовещенските песни изразяват хем любовните задявки, хем надеждата за плодородие през новия сезон.
В този ден жените не бива да шият, да плетат или да решат на път
косите си. Направят ли го, ще срещат змии и гущери през лятото.
Не се спи до късно. Който чуе кукувицата в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета си.
Народните вярвания свързват празника и със смяната на сезоните и изразяват страховете от природните сили по това време. Старите българи вярвали, че каквото е времето на Благовец, такова ще е през годината.
Ако денят е ясен, слънчев и топъл, копринените буби ще са здрави и ще има добро плодородие. Ако е дъждовно и облачно, ще боледуват и реколтата ще е слаба.Ако на Благовец е студено, ще се родят много краставици.
Ако времето е ясно, кошерите ще са добри и годината ще е плодородна.
Ако времето е ветровито, ще бъде така и през цялата година.
Южният вятър вещае добро плодородие, северният – лошо.
На който връх рано на Благовец има мъгла, там през лятото ще бие град.
Според друго народно вярване, на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. По стара българска традиция за българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях, но тя може да се прогони далеч от къщата чрез различни обреди. Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети и обикаля двора й, а също и със запалени факли, като изричат заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец".
Трапеза
Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде печена или варена риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител - домашния дух, и лучник. Лучникът се прави от две кори тесто, като в средата се нареждат всякакви зеленчуци и, разбира се, голямо количество лук. Казва се, че дойде ли Благовец, хората са се „хванали вече за зелено”.
Източник: pravoslavieto.com
