Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат.Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, синът Божий Иисус Христос.
Православната християнска църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария. Българите наричат празника още “Благовец” или “половин Великден“.
Празникът Благовещение се пада винаги през Великия пост, но въпреки това на него се разрешава да се яде риба. Смята се, че годината ти ще бъде такава, както се чувстваш на този ден. За това трябва да си сит, доволен и с пари, за да ти върви през цялата година.
В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. Според народните поверия след Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.
Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.
Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.
Преди изгрев се пали огън на едно или на три места, или по всички ъгли на двора и се слага говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне" и др. под. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото.
Пак за предпазване, жените не шият "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие змия на него".
В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде “нещо зелено” – коприва, спанак, лапад. На обредната трапеза присъстват риба, като обикновено се приготвя рибник – риба с ориз шарена пита, лучник. Задължително се пече пита, намазана с мед и се раздава на съседи и близки.
Според народните вярвания, на този “благ ден” по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.
Вярва се, че, ако на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината.
Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци.
Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават.
На Благовещение не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш.
За търсачите на злато и имане Благовещение също се счита за успешен ден. Вярва се, че на тази дата те ще открият заровени съкровища и бързо ще преодолеят периода на бедност и нищета.
На този ден е желателно цялото семейство заедно да отиде на църква и да бъде с нови дрехи. По този начин се привлича новата, позитивна енергия и човешката душа се възражда към добро.
