На този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания месия - избавителят на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението - сина Божий Исус Христос.
За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се смята за "половин Великден". На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.
Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още Кукувден. Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, т.е. до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек.
Според друго поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.
В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде “нещо зелено” – коприва, спанак, лапад. Трапеза за Благовещение е постна, но доста богата – за пръв път се поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в тялото на човека “нова кръв”. Задължително се приготвя риба – печена или варена, което означава, че може да се хапват и всякакви морски дарове. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
На Благовещение не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш. Жените премитат къщата и палят сметта, като по този начин изгарят всичко лошо. Те не трябва да докосват игли, куки или конци за да не ги хапят змиите през лятото.
На този ден се отделя особено внимание на змиите. В народните обичаи и вярвания змията е обичано същество – тя е умно и мъдро животно, но същевременно и избягвано, защото вещае смърт. Предпазва от болести и изцерява болните.
На Благовещение се вярва, че на който змия му пролази в дрехата, ще добие големи богатства, както и ако е болен ще оздравее. Удряйки в желязо се прави ритуално гонене на змии и се казва заклинание: “Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовещение”. Със същата цел палят метли и дрънкат с машите и ръжена, като казват: “Бягайте, змии и гущери, че идат щъркели!”. За да се предпазят от ухапване на змия, на места хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката. В други райони запалват огън и го прескачат, също така обикалят двора със запален парцал и наричат:
Старо народно поверие твърди, че на този ден се завръщат митичните девойки – самодиви. Невидими за хората, те ревниво крият от тях своите тайни самодивски кътчета. Ако човек попадне на някое от тях и ги ядоса, те го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот.
На Благовещение самодивите играят хоро на росна поляна, където повече трева не никне. Който ги зърне, се разболява от „самодивска болест“ – толкова красиви и грациозни били.
На този ден жените засаждат лехите с разсад, за да станат зеленчуците „благи“ (сладки) и “здравеносни”.
Според обичая на този ден е добре да се посади и плодно дърво, защото плодовете му също ще бъдат „благи“. Пчеларите отварят за първи път кошерите и пускат пчелите навън, за да събират “благ” мед.
