Св. Атанасий Велики е роден през 295 г. след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, той получил добро образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.
Атанасий участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов. След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия.
Според народните вярвания, Св. Атанасий участвал в разделянето на небето и земята и на него се паднала честта да владее зимните снегове и ледове. Той е представен като покровител на зимата и студа. Вярва се също, че зимният Св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото, а летният Св. Атанас го облича, за да дойде зимата.
Основното народно поверие е, че на 18 януари той съблича дебелия си кожух и облича тънка копринена риза. После на своя бял кон се изкачва в планината и се провиква: "Иди си зимо, идвай лято!". Щом го чуят, зимата се приготвя да си върви, а лятото се готви да дойде отново при хората.
Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него денят започна да пораства с по "едно просено зърно", затова празникът е известен и като "Среди зима".
Това е времето, в което селяните започват да преглеждат запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигнат ли до пролетта, и ако не - да се запасят, защото "Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне". Тази поговорка предупреждава, че ако началото на зимата е по-меко, предстои по-мразовит и труден завършек на белия сезон.
В българския фолклор Св. Антоний и Св. Атанасий са тясно свързани - смята се, че двамата светци са братя. Според народните вярвания те първи изобретили ковашките клещи, заради което са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти, точилари и други. Народната легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи.
Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта, тогава Св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
Във връзката Антоновден - Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Не случайно точно тези светци "затоплят земята" и "я обръщат към лято".
В народните схващания братята са представени освен като покровители и защитници на ковачите и железарите, а и на побратимяването. Има народно поверие, че празниците на двамата братя-светци са особено подходящ момент за обреда „побратимяване“. С него се сродяват двама души, които не са кръвни роднини. Но с ритуала те стават като братя или като брат и сестра и почитат това родство до живот. Побратимяват се като обредно спасение от болест и смърт.
Поверия и забрани за двата празника
Жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с царевица или вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка, мажат ги с петмез или мед, за да бъде „медена“ болестта и да премине леко, и ги раздават на близки и на съседи за здраве.
Характерно е и направата на питки във формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. Пекат се и обредни хлябове, нашарени със символи за плодородие, за да има берекет.
Жените решат внимателно косите си, за да „изчешат“ болестите, не шият и плетат, защото вярвали, че ако се убодат няма да зарасне лесно, не се докосва вълна, защото се смята, че във вълната спи чумата.
На Атанасовден се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
На Атанасовден, в някои райони, хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет, а на връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие.
Според поверието, на 18 януари не се играе хоро на мегдана, защото чумата се качва на висока топола и оттам избира жертвите си. В тази връзка се избягва и преминаването покрай високи и стари дървета.
Стопаните гадаели по времето на този ден, дали ще е плодородна годината. Според поверието, ако е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. „Дебел сняг - дебел комат“ - имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.
Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано.
Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светецът, да излекува тежка болест или страшно премеждие.
Традиционно на трапезата за Атанасовден са характерни питка с мед, пълнена кокошка или петел с ориз. За двата празника се приготвят и обредни ястия: варено жито, баница, орехи, мед и др.
