Макрина израстнала и станала на 15 години. В целия град нямало девойка, равна на нея по красота. Всички познавали нейната кротост, благонравие и трудолюбие. Много момци ѝ предлагали да се оженят за нея. Родителите ѝ били равнодушни към външни предимства, към богатство и знатност.

Но се намерил момък, който съединявал в себе си всичко: и добродетели, и богатство, и знатност. Те сгодили за него дъщеря си, но поради нейната младост сватбата била отложена за известно време. На Господа било угодно да изпита девойката чрез скръб: малко преди деня, определен за сватбата, нейният годеник починал. Макрина нежно го обичала и неговата смърт била тежък удар за нея. В голямата си скръб тя решила да не се омъжва за друг и да остане до края на живота си девица. Макрина и майка се оттеглили в манастир.

Добродетелната св. Макрина служила на бог вярно и неизменно през целия си живот, заради което била удостоена с дара на чудотворството.

Преп. Дий бил родом от Антиохия Сирийска и израснал с родители християни. Бил учтив в благочестие. От млада възраст почнал да проявява постнически героизъм, наставляван от боговдъхновени мъже към благодетелен отшелнически живот.

Много и дълго се борил с невидимия зложелател – дявола, и с по-близкия зложелател – личната плът, въвеждаща душата в греховност. Той се хранел малко, и то не всеки ден, а през ден или два, а постоянно и цели седмици изкарвал без храна и без сън. Като покорил себе си с такова самоограничение и победил духовния зложелател, той достигнал високата степен на безстрастния живот и станал човек мощен и на дело, и със слово – правел чудеса, упътвал мнозина към избавление.

Преп. Дий живял дълго време в Антиохия, след което Бог му наредил чрез видение да отиде в Константинопол, за да принесе още по-голяма изгода на хората. Отначало той не повярвал на видението и се страхувал, няма ли тук някакви демонски козни, тъй като знаел, че и дяволът може да се преобразява в ангел на светлината.