В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Смята се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято” Затова и празникът е известен като “Среди зима“.
Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, затова на места се нарича и "Среди зима". Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква “Иди си зимо, идвай лято!”
Празника има и антипод - Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан "сладки и медени". Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства "колко скача 3-годишен елен".
В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и "Втора Коледа" - защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.
В Западна България още в ранното утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет.
В една от най-разпространените легенди се казва, че Свети Антон и свети Атанас са били братя близнаци. Според историята двамата братя били ковачи и един ден, докато работели в ковачницата си, Атанас бръкнал в пещта с голи ръце, за да извади нагорещеното желязо. Тогава към него дошло куче, което вдигнало лапи, след което на светеца му дошла идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Заради това двамата братя са почитани като покровители на ковашкия занаят и на железарите.
В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Рано сутрин обаче берат кокичета и кукуряк, с които се закичват за благополучие и дълголетие.
На други места след Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала "побратимяване", които се изпълнява и на Ивановден.
Празникът се чества и за умилостивяване на болестите. Жените пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка.
Жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата им.
На Атанасовден се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства още питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.
Народните поверия казват, че ако на този ден натрупа голяма снежна покривка, годината ще бъде плодородна.
