Според Библията Анна и Йоаким вече били на възраст, но все още нямали деца. Йоаким отишъл в планината, молил се и постил 40 дни да се случи чудо. А Анна през това време била в Назарет и оплаквала съдбата си.
По едно и също време се явил ангел и на двамата и ги възвестил, че ще станал родители на благословено дете. Мария трябвало да го нарекат и да я обрекат в служба на Бога, защото съдбата й е знаменита. Те с радост се съгласили и скоро се появила Дева Мария. Тя живяла с тях 3 години, след което била въведена в храма в Йеруалим, когато отбелязваме Въведение Богородично, Денят на християнското семейство и младеж.
Анна е канонизирана късно, през 19-ти век, но в народното съзнание нейният образ има дълбоки корени. Смята се за закрилница на семейството, майчинството, родилките и бездетните жени.
Затова на този ден се слагали да мътят кокошките - ще се излюпят всички яйца. Не се предяло вълна, за да се родят всички агънца живи. Раздавало се жито за берекет, а младите жени и бременните не трябвало да вършат къщна работа, за да родят лесно.
Но св. Анна е натоварена с много повече символика. По стар стил св. Анна се пада на 22 декември, денят на зимното слънцестоене. Нощта срещу празника е най-дългата нощ от годината. Подобно на Еньовден, когато трае най-дългият ден заради лятното слънцестоене, и този ден е изпълнен с много мистика.
Според народните обичаи, празникът Анино зачатие е празник, познат само в отделни райони на Южна и Западна България. Нощта, предхождаща този празник, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.
В нощта срещу празника магьосниците могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии “хващат”. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.
Освен на Игнажден, и в деня на Св. Анна се гадае с „полазник” – първият човек, който прекрачи прага. Ако е мъж, ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър и здрав човек – такава ще е и годината.
