Християнската църква въвежда този празник, за да противодейства на юдеите еретици, които по някои канони на Стария завет изпадали в идолопоклонничество и езическо преклонение пред слънцето, луната и звездите и смятали, че ангелите са създатели на видимите твари и че са по-висши от самия Христос.
С утвърждаването на празника, православното духовенство налага идеята за появата на деветте ангелски сана в деня на Страшния съд, който се нарича Ден осмий. Посвещението му на Архангел Михаил се обяснява с представата за светеца като чиноначалник и воевода на всички ангели от йерархията - серафими, херувими, сили, власти и начала.
Според народното вярване, свети Рангел е един от шестимата братя юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите и се изобразява като ангел. В традиционните народни представи св. Архангел държи в едната си ръка златна ябълка, а в другата нож. С ябълката той примамва умиращите хора, а с ножа вади душите им.Затова народът го нарича душевадник. Той отвежда изтръгнатата от тленното тяло душа в отвъдния свят, където заедно със своя събрат Свети Петър я отправя в райската градина или във врящия казан на пъкъла, според това дали е праведна или греховна.
По тази причина в християнската иконографска традиция Архангел Михаил се изобразява или с окървавен нож в ръце, или държащ везни, с които измерва човешките грехове.
Свети Михаил представя Божието слово, архангел Гавраил е носител на Божиите тайни, Рафаил - лечител на недъзите, Уриил - просветител на душите, Салатиил е молител и застъпник пред Бога, Иехудиил е прославящ Господа, а Варахиил е подател на Божиите благословения. Ангелите са пазители на човешкия род и всеки човек получава с рождението си по един ангел пазител.
Жените приготвят обреден хляб "рангелово блюдо" (рангелов хляб), "боговица" (богова пита), близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: "Колкото зърна, толкова купи и здраве!"
На този ден жените не работят никаква домашна работа не предат и шият, не плетат и тъкат, за да не разсърдят зверовете и за да не нападат те стадата и овчарите. Ако някоя жена работи през този ден, съседките й казват, че Куцалан ще я удари с патерицата си.
Народната вяра представя светеца като справедлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха - да не останат децата му сираци. В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с които отмерва греховете на хората. В негова чест вярващите правят семейно-родови курбани, очаквайки от светеца-покровител здраве и закрила.
Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено вино и, разбира се, обредната пита.
На този ден своя професионален празник отбелязва българската полиция. За първи път той се чества на 21 ноември 1924 г. (св. Архангел Михаил по стар стил). Традицията за честването на празника на този ден е прекъсната през 1944 г. и възобновена отново през 1994 г.
