Преданияето разказва, че свети Георги бил римски войник, християнин, роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син. Младият Георги последвал пътя на баща си и постъпил на служба в армията, където се проявил като добър войник и бързо се издигнал във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан.
През 303 императорът издал едикт за преследване на християните в цялата империя. Като висш военачалник, Георги получил заповед да вземе участие в преследванията, но вместо това той признал, че също е християнин и отказал да изпълни заповедта на императора. Разяреният Диоклециан наредил Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Още когато го повели към тъмницата започнали да се случват чудеса.
По заповед на Диоклециан, младият воин бил подложен на нечувани мъчения, но те не сломили вярата му, а чудесата не секвали и след всяко чудо, все повече езичници приемали вярата и се стремели да се докосната до светеца. Най –накрая св. Георги бил заведен в храма на Аполон, за да му се поклони, но вместо това, той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята, а мъченикът осъден на смърт и посечен пред стените на Никомидия. Тялото на свети Георги е погребано в Лида.
Според народните вярвания, Свети Георги и Свети Димитър били двама братя близнаци, които сиподелили годината. От Гергьовден до Димитровден е лятото, а от Димитровден до Гергьовден –зимата. У нас Гергьовден е един от най-обичаните празници, защото бележи началото на пролетта. Свързва се с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, които насищат въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Затова празникът се нарича още "Цветен Георги". Една народна песен съвсем определя отношението на българите към празника : "Личен ден Великден, още по-личен – Гергьовден...".
Поверия за Гергьовден
Според старите поверия, в нощта преди Гергьовден всички съкровища, заровени в земята, започват да „играят“. Нощта също е подходяща за ходене на гледачки и всякакви подобни начинания. В древността са вярвали, че на този празник е възможно да се отнеме плодородието. За да се предпазят, хората поставяли през нощта шепа сол пред къщите на входа.
Лоша поличба е на Гергьовден да поискаш сол или закваска от съседа. Утринната роса е от особено значение на Гергьовден. Име поверие, че ако се освежиш с утринната роса на Гергьовден през цялата година ще бъдеш здрав. Който измие лицето си с гергьовски капки от тревата, ще прогони луничките. Болните се къпят в "лява вода" - там където реката завива на ляво, за да се излекуват.
Дъждът на Гергьовден е ценен колкото златото. "Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи", смятал народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.
Младите жени и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото.
Приготвя се специален обреден хляб украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А после костите от курбана заравят в земята.
Традицията на Гергьовден
Традицията повелява в нощта преди Гергьовден да се дои тържествено овцата, която първа е родила агнетата си през текущата година. За да раждат овцете женски агнето, една от младите жени ритуално отпива глътка мляко чрез кухите стъбла на оман. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти.
Народът почита паметта на Свети Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година - затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
