По силата на този закон кметът е "натоварен съ общинската полиция, както въ населените места, така и на цялото пространство на общинската територия, навсякъде гдето немя особенни полицейски власти". В него е посочено още, че кметът надзирава и се грижи: "за безопасността и исправността на общинските пътища; за качеството и чистотата на храните и питиетата, които се продаватъ; за проверяването на теглилките и мерките; за предвардването или за спиранието на пакостите или злощастията; за порядъка въ театрата, концерти и общите места".
Българската община е играела особено важна и обединителна роля през годините. Днес задълженията на кметовете се споменават в над 700 нормативни и поднормативни акта. През 1991 г., с приемането на новата Конституция, се определя, че "Република България е единна държава с местно самоуправление", а общината е "основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление".
През 1998 г., водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), вземат решение отбелязването на Деня на българската община да бъде на 12 октомври.
Оттогава за Деня на общината - 12 октомври, всяка година в България се организират различни по мащаб местни и национални инициативи. Целта е популяризиране дейността на местната власт, постигане по-добро обществено разбиране за ролята й в развитието на обществото, стимулиране на по-активно и съпричастно гражданско участие в процесите на управление на местно ниво.
