На този ден през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление в България. Българската община играе важна роля през различните исторически периоди от развитието на държавата.
Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава – Търновската, приета на 16 април 1879 г. Глава 1, чл. 3 – „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“.
Българската община е играела особено важна и обединителна роля през годините. Днес задълженията на кметовете се споменават в над 700 нормативни и поднормативни акта. През 1991 г., с приемането на новата Конституция, се определя, че "Република България е единна държава с местно самоуправление", а общината е "основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление".
През 1998 г., водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), вземат решение отбелязването на Деня на българската община да бъде на 12 октомври.
