Денят на пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.
Илия се родил в град Тезвия. Името му означава "крепост Господня". Ревностен последовател на Бога и яростен изобличител на идолопоклонничеството, пророк Илия живял по време на цар Ахав и царица Йезавел. Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете, суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника. Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето.
Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия. Народните вярвания гласят, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, в същия момент на земята гърми. А след като се изправял в битка със крилати змейове, триглави змии или дори Сатаната, тогава на земята вилнеели опустошителни природни стихии
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия.
На този ден не бива нито да се работи, тъй като е възможно да гръм удари човек, нито да се влиза във вода. Вярва се, че морето се преобръща и взима за курбан на светията всеки, влезнал във водите.
На този ден традицията повелява да се заколи курбан в чест на светеца. Обикновено се избира най-старият петел, т.нар. „баща“.
Стопанката на къщата става рано призори и замесва погача„боговица“ и „колач“ за свети Илия. Често селските сборове се организират на този ден. За здравето на всички се принася в жертвоприношение мъжко животно – вол, теле или бивол. Готви се курбан, който се освещава.
Край могила, параклис, оброчище или стари дъбови дървета извън селото се нарежда трапеза. Според вярващите само така ще могат да умилостивят светеца и да опазят селището и реколтата си от наводнения и градушки.Поверия и обичаи за празника
На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.
Според народните представи св. Илия има „сестри и братя“, които имат регионална и локална специфика. Измежду „сестрите“ на светеца най-често се посочва св. Марина. На север от Стара планина тази функция се поема от св. Богородица, св. Елена, св. Мария Магдалена (св. Магда) или св. Анна Лятна. В района на Средните Родопи за „сестра“ на светеца се смята св. Неделя. Подобно на светеца, общото в представата за „сестрите“ на св. Илия е тяхната огнена (слънчева) природа, което обуславя и обредите в защита на нивите, полята и имотите от огън и пожар. Небесно-огнена характеристика имат и „братята“ на св. Илия, светите апостоли Петър и Павел.
Съществува народно вярване, че св. Илия е покровител на небесните стихии и дъждовете и е покровител на светкавиците и гръмотевиците, пази реколтата на стопаните от пожари, носи дъжд и влага и закриля живота. На Илинден селските стопани правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата. Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му.
Илинден е един от най-големите летни празници, който се смята, че бележи средата на лятото, когато светецът си облича зимния кожух и отива при Господ да го моли за зима.
