Евстатий бил избран единодушно от християните за епископ на Антиохия и на тази длъжност взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.), твърдо защитавайки православното учение против еретика Арий.
През 326 г. отишъл в Грузия, току-що просветена с християнската вяра, за да постави там пастири за новопокръстените. Като се върнал оттам, той продължавал усърдно да се занимава с делата на Църквата и бил обичан и уважаван от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост.
След смъртта на император Константин Велики (337 г.) синът му Констанций станал цар на източната част на Римската империя. Той покровителствал арианите, които придобили над него такова влияние, че самовластно преследвали и угнетявали всичк, които държали истинското учение на вярата.
Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от сан, пращани на заточение и подлагани на непрекъснати гонения. Така те свалили Цариградския епископ Павел и го изгонили; направили усилия да погубят и Атанасий Александрийски. Някои от тях, отивайки в Йерусалим за освещението на храма „Свето Възкресение”, дошли и в Антиохия с тайно намерение да свалят Евстатий.
Епископът, който не подозирал техните зли намерения, ги приел с най-голяма радост. Веднага те организирали събор, на който започнали да разглеждат делата и вярата на Евстатий.
Всичко вече било решенои уредено от тях предварително. Измислили клевета против благочестивия епископ, като го обвинили в безнравствен живот и ерес, съобщили решенито си на императора, възбудили в Антиохия народно вълнение и след това свалили св. Евстатий и го пратили на заточение в Тракия заедно с някои презвитери и дякони, които не искали да се разделят с него.
