Първообразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция).
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена благодат, върху сърцата не само на верните люде, но и на неверните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 142 г. в гр. Мир. През 1087 г. мощите на св. Никола̀ са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега, съхранявани в нарочно построена, посветена на светеца базилика.
Според народния култ към светеца, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода. Друго предание разказва, че той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща, и той успял да омъжи и трите си дъщери. Светителят извършил много други чудеса чрез Божията благодат.
В православната вяра на българите, името на светеца означава “Побеждаващ”, и се почита като патрон на рибарите. Според народнохристиянския мит за подялбата на света на него се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони.
Народните представи за “мокрия Св. Никола” или “рибния светец” са разнообразни. Той се осмисля като крилат момък с необикновена физическа сила. Лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти битки с водните демони. В други случаи е наричан стари, зимни Св. Никола и е описван като беловлас и белобрад старец. Християнската иконография го изобразява също като възрастен мъж.
Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шарът е “слуга на Св. Никола”. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: “На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе”.
В народната представа Св. Никола носи първият сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Известна е поговорката: “Днес му е денят, утре му е снегът”. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта.
Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”,казва народната приказка.
Задължително на Никулден на масата присъства шаран.
Поверието задължава да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла, за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води, за да се умножи семейството и да има благополучие.
Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
