Той живял в тежко за Църквата време, когато жестокият император Диоклетиан предприел кърваво гонение срещу християните. В същото време, Киликийският управител Максим устроил в град Помпеопол церемониален празник в чест на някакъв златен кумир. Били принесени доста жертви на идола.
Созонт чул за това езическо идолослужение и пристигнал в града. Пламнал от ревнивост по чистата и свята религия, без да го види някой, той влязъл тайно в идолското капище, отчупил едната ръка на идола, раздробил я на части и я раздал на бедните хора. Езичниците разбрали за това и се разгневили ужасно. Градските управници започнали да търсят виновника.
За да не пострада почтен човек, Созонт се явил пред градоначалника ипризнал, че той е причина за тоя ужас, като смело изповядал вярата си в единия същински Бог. Подложен бил на ужасни мъчения, при които предал душата си на Бога в 288 година. На следващата нощ вярващите взели тялото му и го погребали с почести.
При гроба на светия страдалец започнали да стават различни изцерявания.
