С празника Симеоновден започва есенната оран. В България денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”. Според обичая рано сутринта домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите. Не се готви, не се пере и простира.
Празникът е известен и с обичая "полазване" (Летен полазник) - всички в къщата следят за първия влязъл в къщата - ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.
По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
Обичаите повеляват сутринта жените да замесят пшеничено тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. На някои места в България на този ден пред каруца се коли петел за курбан на св. Симеон. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата.
Според житието на светеца той е роден в Мала Азия. На 18 г. постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си построява каменна кула, подобна на висок стълб, върху която прекарва остатъка от живота си, затова е наречен "Стълпник". Там умира на 103 години.
Защо църковната нова година започва на 1 септември
На 1 септември се отбелязва началото на Новата църковна година или, както се е наричало още в древността, „началото на индикта“. През 6 в., по времето на имп. Юстиниан Първи, във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. ἰνδικτιῶν; лат. indictio – обявяване), периоди от петнадесет години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума „индикцио“ в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора е започвала новата финансова година на империята. Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на имп. Константин Велики, е започвало на 1 септември 312 г. Във Византия църковната година не винаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток, е било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се е смятал 1 март или 25 март – св. Благовещение. Като цяло, тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско явление.
На този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на св. пророк Исайя за настъпването на благоприятната година. Византийците са виждали в това четиво указание от Господа за празнуването на Новата година. Преданието е свързало това събитие с 1 септември. .
