Св. Евтимий Търновски произлизал от богат и знатен великотърновски род. Още в ранната си младост Евтимий постъпил в Килифаревския манастир, тъй като тогава манастирите били основните духовни и книжовни центрове. Евтимий е бил изключително начетен за времето си, учил и във Византия, но след като се върнал се усамотил в една пещера, недалеч от Велико Търново. Там построил църквата – “Света Троица” и малко по малко около него се събирали ученици съмишленици, с които Евтимий основал Търновската книжовна школа. През 1375 г. Евтимий е избран за Търновски патриарх, но той не спрял да развива своята книжовна дейност.
При падането на Велико Търново под турско робство, патриарх Евтимий става един от последните стожери на българската духовност и един от последните бранители на българската държава. Той е осъден на смърт от турците, но легендата разказва, че когато палачът вдигнал ръка да му отсече главата, ръката му се вцепенила, а мечът паднал на земята. Затова патриарх Евтимий Търновски бил заточен и умира през 1402 г. Почти веднага след смъртта му бил канонизиран за светец.
Българският народ има свой собствен фолклорен календар, който навремето е спазвал стриктно – по него хората са се женели, работили, почивали и затова празникът се наричал още Евтимовден, Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петларовден.
В народните вярвания денят на светеца се свързва с обредното колене на петел във всяка къща с мъжка челяд. Посветен е на здравето и на половото съзряване на юношите. Вечерта срещу празника майките водят децата си в черква да целунат иконата на св. Евтим. Оставят под нея пресни питки или 40 малки колачета, пари и олио – дар за светеца.
Основният обред на празника – коленето на петел, е с широко разпространената легенда за цар Ирод, по чиято заповед били обезглавени всички мъжки деца, за да умре и Христос. Във всяка къща, където има мъжко чедо, се коли петел от момче на 15 -16 години, което отговаря на изискването за полова чистота. Действието се случва на прага, който символизира усвоеното пространство на дома от дивата природа. С жертвената кръв момчето бележи челата на всички останали момчета в къщата с кръстове, за да бъдат здрави през годината.
Според други предания, обичаят е свързан с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те ходели от къща на къща и принуждавали родителите да дадат синовете си или сами да ги убият. Тогава, за да запазят децата си, бащите заколвали петел и правели с неговата кръв знак на вратата, като така заблуждавали турците, че са погубили синовете си.
Народът вярвал също така, че св. Евтим предпазвал децата от “детешката” и “вънкашната болест” (детски паралич и епилепсия).
С кръст пак от тази кръв бележат и външните страни на портите. Костите на жертвения петел се изхвърлят в реката, краката му – на покрива на къщата, а перата се запазват и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.
За празника майките на момчета изпичат пресни пити и кравайчета, завиват баници и зелници. Сваряват гозба от петела, носят я в черквата, да я освети свещеникът и после, заедно с краваите и баниците, я раздават из махалата за здравето на момчетата. В семейства с момиченца се коли ярка.
Традиционните ястия естествено са със специална гозба – петел. Важно е било петелът да се свари цял. За Петльовден са характерни и тиганиците (с яйца и сирене), кравайчета и зелник. Жените приготвят и три вида гозби от петел: петел с ориз, с кисело зеле и петел с каша от брашно.
