Над манастира, разположена върху отвесна скала, се намира пещерата „Постницата”, до която се стига изключително трудно с помощта на стълба. В пещерата, на височина 5-6 метра, в малка скална ниша е изградена миниатюрна църква със свод от преплетени лозови пръчки, измазан с вар, на който все още може да се разпознае фигурата на Христос Вседържател.
Според легендите това е най-старата част на манастира – тук е живял четирийсет дни в пост и молитви най-почитаният български светец свети Йоан Рилски и когато тръгнал към планината Рила, скалата сама се отворила. Тази пещера „Постницата” е уникална за българските земи.
Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир Расате, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител.
Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г. Св. Йоан Рилски е почитан като общобългарски светец.
През 13 в. мощите на св. Йоан Рилски са тържествено пренесени в столицата Търново. Това превръща култът към светеца от местен в общо български, което налага превеждането на химнографските произведения за светеца и поставя началото на официалната литургическа практика, свързана с Рилския светец.
През 12 в. възниква гръцкото житие на св. Йоан Рилски. Негов автор е Георги Скилица, висш византийски чиновник, за когото се предполага, че е потомък на известния византийски летописец Йоан Скилица (11-12в). За основа на житието използва местни разкази и предания и е написано на гръцки език. Интересно е, че гръцкият оригинал на житието е загубен. Съществуват български, сръбски и руски преводи.
Мощите на св. Йоан Рилски са пренасяни три пъти в Средец. След успението на светеца, през 946 г. св. Йоан е погребан близо до основаната от него Рилска обител.
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в Средец.
През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено пренася светите мощи в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител пренасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир.
На мощите на св. Йоан Рилски се поклонил византийският император. Византийският император Мануил I Комнин (1143 -1180 г.) посетил Средец, за да търси изцеление при раклата с мощите на Рилския отшелник. Императорът имал силно натъртване на мускулите на ръката, което придобил при падането от коня си. Това натъртване му причинявало силни болки и се отразявало на сърцето му. От тази болест императорът много се измъчвал, така че по цели нощи не можел да заспи. Медицината се оказала безсилна. Тогава императорът решил да се обърне към св. Йоан Рилски. Когато той дошъл да се помоли и да се поклони пред мощите на св. Йоан, средецкият епископ го помазал с елей от кандилото, което горяло при светите мощи. Още след първото помазване, той усетил подобрение, а след третото – напълно оздравял.
Руско село носи името на Рилския светец. Руският град в Курска област е основан преди десет века от български духовници. Те пренесли в него част от нетленните мощи на Рилския чудотворец, а после нарекли града на негово име - Рилск. Впоследствие нетленните мощи били изгубени.
Първият православен параклис на Антарктида носи името на св. Йоан Рилски. Българската изследователска база „Свети Климент Охридски“ се намира на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови. Базата е основана през 1988 г., а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е наречена в чест на Св. Климент Охридски, През 2003г. е построен параклисът „Св. Иван Рилски“.
Частица от мощите на светеца се намира и в Чипровския манастир.
