Антоний се родил в Среден Египет около 251 година в семейство на заможни, но благочестиви родители. Когато бил 20-годишен младеж, той останал само със богатството си и неговата сестра. Чул глас небесен, който му казал да раздаде всичките си богатства и да се отдаде на отшелничество. Така и на правил. Заживял в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили най-различни изкушения.
Антоний се борил срещу тях и дори с дни не ял и не пиел вода, за да стане още по-силен срещу тях. Живял дълги години в пълно усамотение, но постигнал душевен мир и станал отец на много монаси. Много хора прииждали при него и слушали мъдрите му слова.
Според много легенди в една нощ всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, вълци, мечки и бикове нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Но тогава светецът бил озарен от ярка светлина и раните му били излекувани.
Според народните вярвания на Антоновден жените не бива да предат, да шият и да варят боб, леща, за да не се разболеят децата от шарка. За празника всеки трябва да си направи медени питки или медени сладки.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
Спред една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
Източник: pravoslavieto.com
