Св. Антоний заминал млад за Света Гора Атонска и при монашеския си постриг приел името на основателя на пустинножителството св. Антоний Велики (251–356), към чиито завети се придържали и атонските монаси. Известно време Антоний се подвизавал в пещера край манастира Есфигмен (на нейно място днес е издигната прекрасна църква в негова чест), а според други източници - в Иверския манастир.
През 1051 г. той се завърнал в родината си, за да пренесе традицията, създадена от своя небесен покровител в Русия. Антоний се заселил в изоставена монашеска пещера край Киев и с мъдростта и благочестивия си живот привлякъл множество последователи. Сам и с братята си св. Амвросий обитавал двата хълма край Киев, които знаем днес като "Далечните пещери" и "Близките (Антониевите) пещери". Над тях след това била издигната светинята на руската земя - големият манастирски общежитиен комплекс Киево-Печорска лавра.
През 1073 г. преп. Антоний отдал Богу дух и бил погребан в пещерите. През 1133 г. Руската църква го канонизирала за светец и до днес го почита като един от най-вдъхновените пример за святост и благодетелност.
Източник: Pravoslavieto.com
