Празникът се чества от всички жени, затова в този ден не се подхваща женска работа. Жените даряват кърпи, ризи, пари, цветя. Тогава се раздават и първите предварително осветени в църква плодове за сезона – грозде, дини, както и обредни хлябове за здраве и за “Бог да прости умрелите”.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта остава празна. Легендата гласи, че по време на успението край смъртния одър на Богородица са присъствали всички останали живи апостоли, като единствено апостол Тома закъснял с 3 дни. Когато той поискал да се преклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната ѝ плащеница.
На Голяма Богородица църквата почита паметта на своите дарители. В много села и градове се устройват събори и курбани. Този ден е и храмовият празник на най-големия манастир в община Мездра - Черепишкият.
Според библейските предания, когато станала на 64 години, при Божията майка се явил архангел Гавраил, подал й палмова клонка и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Тя съобщила това на Йоан Богослов, украсила дома си, раздала дрехите си на бедни жени и помолила да бъде погребана в Гетсимания при Йосиф и родителите й.
В определения ден легнала на леглото си и по някое време светлина озарила стаята ѝ. Христос, обкръжен от светци и ангели, дошъл да прибере майка си. Апостолите я погребали, както била поискала, но на третия ден отворили пещерата, за да й се поклони завърналият се от Индия апостол Тома, и видели, че тялото й го няма. Останала била само плащеница. Смъртта на Богородица се оказала само успение (заспиване), оттук идва и названието, под което е известен денят на нейната смърт.
По божествен начин смъртта на Дева Мария събира всички апостоли и те сядат заедно на прощална трапеза в нейна чест. Когато благославяли хляба, тя самата се явила пред тях. В чест на това събитие на този ден църквата отслужва тържествена литургия и прави възношение – въздигане на хляба.
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. Никой нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве.
На този ден не се работи никаква работа
Старо поверия гласи: В този ден не се пипа нищо червено!!! На лошо е!
Вярва се, че така младите жени ще останат бездетни!
Друго поверия гласи: На 14 вечерта, бездетните жени молят Богородица да им помогне, носят дарове и преспиват в църквите!
Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.
По традиция на този ден се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство. на трапезата се слагат задълцително плодове – грозде, диня, ябълки.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.
Поверия
Традиционната трапеза за празника включва прясна пита с орнамент, мед, пиле каша, варено жито, царевица, тиква, грозде и диня.
