Трифон Зарезан или Денят на лозаря е български народен празник в чест на Свети Трифон. Той е сред най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване.
Трифон Зарезан е празник на веселието и на труда едновременно, но най-вече е денят на виното. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Това е чисто български народен празник в чест на свети Трифон. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Единствено обредът на Св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите, което с право свързва образа на светеца със старите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург. .
При всички случаи обаче е правлославен празник в чест на Свети Трифон, а виното вече второ хилядолетие е символ на пролятата на кръста Божия кръв.
Лозарският празник на Св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Неслучайно началото на февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата.
След ритуала, който е бил свързан с надеждата за добра реколта, всички се събират и избират „Царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. Според православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225г. в село Комсада. Той живее праведно и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. По време на гоненията срещу християните светецът е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.
Според етнографите, честването на Трифон Зарезан е наследник на стародавна езическа традиция, коятоводи своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките.Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят.
Според траките упойващият ефект на гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и по тази причина те създали култа към нея.
Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под името Диониси се смята, че именно Свети Трифон е негов по – късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо свързано с лозя и вино е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването наДионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.
И докато житието на Свети Трифон ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, то народни предания в някои части на страната твърдят, че той е бил брат на Богородица.
Легендата гласи, че един ден в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци.
Независимо от своя произходв миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, акорените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер– този ритуал се нарича „зарязване“.
След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“, който най–често е най–щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис.
Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните жени, и правели шумно угощение. След като приключело то, „царят“ се качвал на „колесница“ и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на „царя“ да пие и след това на придружителите му.
С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията : „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“, а царят отвръщал „Амин“. След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови дрехи и угощението и веселбата продължавали или на неговата трапеза, или на мегдана.
