Шофьорът на камион, на който багерист товареше изкопни материали, каза че се притесняват заради спокойствието на хората от квартала. „Ремонтните дейности създават много шум, има много прах. Преди малко една жена от кооперацията отсреща ни се развика, че било безобразие да ги подлагаме на такъв тормоз в почивния им ден. После пък един мъж излезе да си пуши цигарата при нас и сякаш се извини за нелюбезната госпожа. Така било при ремонт, каза ни той, нещо ако не се разбута, нямало да се направи както трябва".
Работниците не казаха кога е срокът им за приключване на обекта, това го знаели началниците им, а те вършели за деня конкретно поставени задачи. Разбили са стария асфалт и вече почти са извадили паветата под него. Те били несиметрично дялани и кой знае преди колко десетилетия сложени там. Асфалтът върху тях нямало как да не е лош, пропукан, пропаднал и нетраен. Предстои им да заравнят добре платното, да поставят покритие с биндера /едрия, груб асфалт/ и след това да асфалтират пътя както си му е реда.
Работниците казаха, че хората живеещи на улицата трябва да се въоръжат с търпение за още седмица и после ще са доволни. Така било и в Бяла Слатина, когато фирмата асфалтирала улици там. Първо хората ги хокали, сетне им благодарили за добрата работа. И във Враца ще е така, убеден беше шофьорът на тежкотоварното возило, което подкара с усмивка към складовата база на фирмата и шумът от двигателя му се сля с бумтежа на багера.
