Защо Велики четвъртък е един от най-важните дни през Страстната седмица? Според Светото писание, на този ден Исус предсказва смъртта си и предателството на Юда, измиването на нозете и установяването на едно от седемте тайнства – Евхаристия (Причастие).

На този ден се припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Исус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

На Велики четвъртък Исус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите в знак на смирение и любов към тях.

Църквата припомня и за съда на Пилат Понтийски над Исус, неговата смърт и погребение. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.

Хиляди миряни посещават Тържествената литургия, за да почувстват благодатта на изцелението от душевни и телесни недъзи.

Много вярващи, спазвали великденският пост, се причестяват именно на Велики четвъртък, когато църквата припомня как на Тайната вечеря с апостолите Христос е установил Светото причастие.

След литургията се чете (извършва) и примера с измиването на нозете. Този обичай се спазва като спомен на смирението на Исус, който преди Тайната вечеря измива нозете на своите ученици, като им дава пример, че всеки, който иска да бъде първи, трябва по-напред да стане последен – т.е. водачът да е готов безрезервно да служи на онези, комуто се подчиняват.

Пак след празничната литургия в православните храмове се извършва Велик маслосвет – с дълги молитви и четене на евангелските текстове се освещава елей – т.е. олио или зехтин – с който вярващите се помазват през цялата година особено при тежки здравословни проблеми и премеждия.