Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Той е третият вълчи празник. На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
В народната памет 1, 2 и 3 февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.Този ден се смята за лош ден, един от най-лошите в годината. Забранено е да се сече и реже, за да не се роди “симьосано” (с белег) дете или добитък.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си идеята за обработването на земята, защото разполовяват годината на два земеделски сезона – пролетна и есенна оран и сеитба.
