Св. мчци Евлампий и Евлампия били брат и сестра - наследници на благороден род в Никомидия. Живели по времето на император Максимиан, при когото започнало страшно гонение срещу християните. Мнозина от вярващите, боейки се от преследванията на мъчителите, оставяли домовете си и се криели в планините, по пещери и пустини. Евлампий бил християнин - по вяра и по дела, и се криел заедно с други християни.
Веднъж те го изпратили в града, за да купи хляб, и незабелязано от никого, да го донесе в пустинята. Когато пристигнал в Никомидия, той видял закован върху градските врати царски указ, написан върху пергамент, който повелявал да се избиват християните. Юношата прочел указа и се надсмял над това безумно разпореждане на царя и веднага бил заловен, вързан и заведен пред неправедния съд. Беззаконният съдия, като видял младия и красив юноша, отначало с лукави думи започнал да го съблазнява да се поклони на идолите, но младежът отказал.
Тогава съдията заповядал да го подложат на жестоки мъчения. Неговата сестра - девойка на име Евлампия - щом чула, че брат ѝ страда за Христа, побързала да дойде на мястото на мъчението. Тя застанала до брат си и смело заявила, че също е християнка и е готова да се пожертва в името на Спасителя заедно със своя брат. Мъчителят им се удивил на нейната смелост и заповядал да я бият жестоко.
Заради вярата си двамата били жестоко изтезавани - Евлампий бил ослепен, а после заедно със сестра му били хвърлени в огнена пещ. Мъченичеството им завършило, когато отсекли главите им пред очите на целия град.
Преп. Теофил Изповедник от малък бел кръстен в Христа и от малък усещал Божията благодат. Един ден известен духовник пристигнал в града, където живеел малкият Теофил и започнал да говори за Господ и неговото Царство.
Малкият Теофил бил толкова силно впечатлен от думите на свещеника, че когато той си тръгнал, младежът го последвал. Изумен от постъпката и от желанието на малкия Теофил, преп. Стефан го уредил да бъде подстриган за монах в един близък манастир.
