Живеем в свят, в който крайният резултат е важен повече от начина, по който е постигнат. В който футболът вече не е играта, която са играели английските джентълмени преди не знам колко си години, а схема, в която по-големият, по-известният и по-обичаният тим получава толкова дузпи и толкова минути игра, колкото са му необходими, за да победи. Дузпите за другия отбор не ги свирят. Това също е правилно, за да е сигурна победата на „нашия“ отбор, така че публиката в крайна сметка да е доволна.
На същия този свят, в който живеем, всъщност футболът не му е основен проблем. Той просто е един от многото примери за това как се случват нещата.
Тук например по правило „обещанието не поражда изпълнение“ (не и за мен обаче!) Тук политиците по традиция лъжат избирателите си, но все пак са убедени, че същите тези избиратели са задължени да ги изберат толкова пъти, колкото е необходимо, щото „ако не нас, кого другиго тогава?“. Избирателите, от своя страна, уж са недоволни, уж не харесват политиците, но пак си ги избират, защото, също както във футбола, единият е от „нашите“, а другия – от „вашите“ и накрая е важно „нашите“ да бият.Тук родителите нямат време за децата си, а децата нямат доверие в родителите си.
Тук представата, която създаваш за себе си във Фейсбук, е по-важна от това дали си си измил зъбите снощи. Тук учителите вместо да учат децата на важни и полезни за живота неща, попълват документи, таблици, диаграми, използват интерактивни и други иновативни методи, създават и актуализират регулярно портфолиото си, за да може образованието ни да отговори на новите предизвикателства на времето и да реши проблема с функционалната неграмотност. В резултат децата остават ненаучени, твърде често се нагрубяват и се бият, понякога умират, а учителите – пак прекалено често – изглеждат като идиоти, каквито всъщност не са.
Тук е важно не кой е добър, почтен, трудолюбив, добронамерен, а кой изглежда такъв. Какво ще стане накрая – няма значение, важно е „нашите“ да бият, публиката да е доволна и купонът да тече. Сега, като се замисля, на фона на всичко това, алкохолът и цигарите изглеждат наистина като съвсем незначителен проблем, почти полезни изглеждат в този абсурден свят, който сами сме си създали и в който така упорито се лъжем, че ни харесва да живеем. На вас харесва ли ви този свят? Защото на мене – не. Нищо, че в него алкохолът и цигарите са полезни.
В моя свят не са. Те са единствено част от заглавието на есето ми. А то, заглавието, е част от едно детинско предизвикателство, което аз изпълнявам, защото така трябва. За това какъв е моят свят, ще ви разкажа друг път, в друго есе. Сега ще отида да си сипя един компот от праскови. Знам, че е вреден, защото съдържа захар. И да, знам, че захарта е вредна, защото думата З-А-Х-А-Р се състои от пет букви, от които две са А. А пет плюс две е седем, колкото са и смъртните грехове според Библията. Алкохолът и цигарите – полезни? Не мислА!
Ивайло Георгиев
